Писано яйце за Великден

Занаятчии подковавали яйца за празника с миниатюрни подкови

Снимка: авторката

Пред тази Великденска суматоха в Етнографския музей са организирали изложба на писани великденски яйца. Традиционни писани яйца, изработени според каноните на българските майсторки от времената, когато християнството е било белег за национална идентичност. А в някои случаи и по-отдавна, защото се оказва, че писаните яйца не са само християнски символ.

Не е възможно да се отговори на въпроса от кога се шарят яйца. Според исторически данни червени яйца са намирани в средновековни погребения от XII-XIII век в Полша, Унгария, Украйна, Чехия. Яйцето обаче не е нещо дълготрайно и не може да има датировка.

Снимка: авторката

Основен християнски символ върху яйцата е кръстът. Но ако се съди по орнаментиката на писаните яйца, която включва растителни варианти на кръстове, сложни плетеници от цветя, условни изображения на дървото на живота, животни, пролетни цветя, хора, соларни знаци, то това говори за предхристиянска символика, свързана с обновлението и възраждането на природата. „Мисля, че християнството много съобразително е включили яйцето в своята обредна символика“, казва Светла Ракшиева – старши научен сътрудник от Етнографския институт, от няколко месеца директор на Етнографския музей.В същото време тя е майсторка на писани великденски яйца от 15 години. „Баща ми е художник, с него правихме много опити да изпишем яйца, както можем – с лепене на тиксо, с прозрачен лак за нокти, докато един хубав ден разбрах, че има една техника за изрисуване на яйцата, след като те вече са сварени – със солна киселина, разтворена във вода. След много години срещнах Георги Куманов – колега от велинградския исторически музей, там за първи път видях какво представлява писалката за писане на яйца с восък. Снабдих се с много писалки и от тогава пиша яйцата само с пчелен восък.

Според майсторката писането на яйца се превръща в страст. „Всяка година си обещавам, че седмицата след Великден ще си почина, но не издържам и започвам веднага отново да пиша яйца. Тази година започнах малко след Коледа, което е малко късно, защото аз изписвам по много – по 500-600 яйца за 2-3 месеца.“

Светла Ракшиева участва със свои писани яйца в изложбата на Етнографския музей, която се провежда за втори път. Тази година изложбата е по-голяма, защото са се включили шест жени от Задругата на майсторките, част от които са етнографи. Те представят традиционна орнаментика и стилове от района на Самоков и Ихтиман. Там могат да се видят бели яйца с пъстри шарки. Представени са и от велинградския тип – червени яйца с бели шарки.

Етнографът Мила Чуклева е направила годенишки яйца – със снопчета цветна вълна. „Изложбата показва, че всички ние ценим българската народна традиция, ценим традиционното изкуство за изписване на яйца“, казва Светла Ракшиева. Таблата по стените са акварели на Алек Лъчев, направени през 1947 година по архива на Христо Вакарелски. Като се съпоставят произведенията на нашите майсторки с това, което се вижда на акварелите, може да се убеди, че всички ние оставаме верни на българската традиция.“

Писаните яйца са изложени във витрини в Етнографския музей Снимка: авторката

Писаните яйца са изложени във витрини в Етнографския музей Снимка: авторкатаСветла Ракшиева показва едно от писаните си яйца, на което е изрисувала човек. Снимка: авторкатаСнимка: авторкатаРакшиева с едно от произведенията си Снимка: авторкатаПисаните яйца са изложени като произведения на изкуството. Снимка: авторкатаСнимка: авторкатаСнимка: авторкатаПисани яйца от изложбата в Етнографския музей Снимка: авторкатаПисани яйца - небоядисани снимка: авторкатаСнимка: авторкатаСнимка: авторкатаЯйца с пауни - малко в страни от традицията. Снимка: авторкатаЧервените яйца за Великден се слагат пред икона. Снимка: авторкатаГоденишки яйца Снимка: авторкатаСнимка: авторката

В България има два основни стила на писане на яйца. На първо място са белите яйца, които не се боядисват, а върху тях се правят орнаменти с восък, който е почернен с катран, а определени части от него се запълват с цветни пасти. Те пък са се приготвяли с боите за боядисване на прежда, които се слагат в жълтъка на яйце и се е получавала яйчена темпера. Цветовете, които доминират са жълтото, оранжевото, червеното, зеленото и синьото. Тези яйца ги има само в Ихтиманско, Етрополско, Самоковско и в един малък район около Търговище и Разград.

Другият стил на писане на яйца се забелязва при червените яйца, където орнаментът се нанася с восък, а след това се боядисват яйцата. Там, където е минала писалката, боята не хваща и след свалянето на восъка остава бяла следа. Тези червени яйца ги е имало навсякъде в страната.

Цветовете, в които се шарят яйцата, са много, но българските традиционни яйца са червени – винено или ярко червени. Зеленият цвят се появява по-късно, много след него се използва и синия цвят. Това става през 20-30 години на миналия век, когато синтетичните багрила започват да навлизат.
Техниките и начинът на не просто боядисване, а изписване на великденски яйца са много. В района на Чепинско, да речем, първо се нанася тази част от орнамента, която трябва да остане бяла, след това се потапя яйцето в жълта боя, след това се оставя да изсъхне, после се нанасят орнаментите, които трябва да бъдат жълти, покриват се с восък и се боядисва с червено.

В някои райони яйцата се украсяват със снопчета вълна, други пък се подковават. „Яйцето с подковата показва друг начин на украсяване, обяснява Светла Ракшиева. Подковавало се е кухо яйце с миниатюрни подкови или други метални елементи, изобразяващи занаятчийски инструменти, като демонстрация, колко голям е майсторът. Правили са го ковачите с миниатюрни клинчета. У нас има запазени 2-3 екземпляра, но в Унгария да речем това е много популярно.“

От символите най-традиционният е кръстът, след него са звездите и „килимчетата“ (шарените ивици). „Любимата щриховка в България е точката, мрежите не са толкова често срещан елемент. Може би защото писалките ни са били по-дебели и трудно се е постигало“, разказва Ракшиева. Има яйце, което се казва „40 дни на поста“, то е разделено на 48 части (триъгълника) и отразява великденския пост. Такова яйце се смята за новаторско, но малко от майсторките си позволяват да излязат извън традицията.

„Волността, която съм си позволила, е при червените яйца, казва Светла Ракшиева, където съм заимствала изображения на кръстове и птици от византийската църковна живопис, графика и украсата на заглавните букви на църковните книги. Спазвайки традиционната орнаментика, само съм си позволила да нашаря и яйцата с оцветен восък, без да боядисвам самите яйца.“

Ракшиева с едно от произведенията си Снимка: авторката

Велинградските майсторки са най-склонни към експерименти. Някои от тях експериментират с оцветения восък, с изображенията – рисуват се изображения на жени в различни народни носии, други рисуват ангелчета, много третиран образ е райската птица – паунът. „Но ние гледаме да не бягаме от традицията, казва Ракшиева. Не можем да говорим за новаторски технологии, освен това, че писалката е станала електрическа. Ние, които правим по стотици яйца работим с такава, тя е едно улеснение – равномерно нагрява восъка и линията излиза много равна, гладка и тънка. Старата писалка, която пише по-дебело, обаче също има своя специфичен ефект. Не съм се отказала от нея. Най-тънката използвам за сложните кръстове и птиците, с по-дебелата се правят самоковските яйца с много цветя. Аз оцветявам определени части от орнамента в определен цвят, придържам се към оранжево и жълто, характерни за велинградската традиция.“

Кухите писани яйца могат да се възприемат за вид новаторство. „Допреди 2-3 години велинградските майсторки понятие си нямаха, че яйцата могат да се правят кухи. Велинградската техника е такава, че яйцето се изписва сурово, а след това се потапя в боята, за да се боядиса и свари едновременно. Фактът, че яйцето е плътно, му помага да се загрее много по-добре, да усвои боята по-добре и да се отдели по-лесно восъкът. Но когато трябваше да се боядисат кухи яйца, те не знаеха как да постигнат ефекта. Това го научих от интернет сайтове, и по-конкретно от украинци, които живеят в Америка. Те напластяват върху яйцето 8-9 различни цвята. За да може да стане това нещо, боядисването става на студено – първо се нанасят орнаментите, които ще бъдат бели, след това се боядисва в жълто, изсъхва, покрива се с восък, след това се нанасят оранжевите, пак се чака, продължава се с другите цветове. Преди всеки следващ цвят, ако той не е червен, се потапя в обезцветяваща течност, обикновено разтворена стипца, за да не се наслоят цветовете един върху друг. Нанасят се червените шарки и така до 8-9 цвята. Най-накрая се нанася фонът на яйцето, след всичко това, когато яйцето е изсъхнало добре, то се нагрява на пламъка на свещ, восъкът се разтопява, избърсва се с мека хартия и е готово. Аз лично свалям восъка във фурната, нагрята до 150-180 градуса, за 5 минути восъкът се сваля, избърсвам го със салфетки и готово. Но си е играчка…(смее се).“

Майсторката е категорична, че няма мода в яйцата – всичко е традиция. „Малко встрани от традицията“ Светла Ракшиева е изрисувала пауни върху бели яйца. „Традицията е толкова богата и разнообразна, че никой не може да се състезава с нея и да я надмине. Това е неизчерпаема игра на въображението, човек може да разменя местата на различните части на орнаментите, да ги щрихова или оцветява в различни цветове.“

Снимка: авторката

Кое яйце е подходящо за боядисване: бяло или жълто? „Може и бяло, може и жълто, казва майсторката. Когато жълтите яйца се боядисат в червено, стават по-топли, цветът грее. Когато бялото се боядиса в червено, се получава по-чист и по-студен нюанс.“

„Това е страшно интересно нещо, голямо удоволствие е и хората, ако имат възможност да стигнат до писалка, бих препоръчала да пробват. Восък може да се намери навсякъде при пчеларите, поне 2-3 яйца могат да го направят. Правили сме толкова много демонстрации. Днес, на Велики четвъртък правим голяма демонстрация за писане на яйца в Етнографския музей“, завършва Светла Ракшиева.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.