Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.04.2009 11:16 - За Страстната седмица
Автор: kulinar Категория: Хоби   
Прочетен: 10063 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 13.04.2009 11:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Седмицата преди Великден се нарича Страстна неделя (името Страстна идва от страданията на Спасителя). Празнична е цялата седмица, но от дните в нея народът почита най-вече сряда, четвъртък и петък.

  Срядата преди Великден е Велика сряда. В този ден не се похваща женска работа, т.е. жените не тъкат, не предат, не шият. В Смолянско децата берат здравец по планината и го вият на китки, които на другия ден – Велики четвъртък, раздават за здраве на близки и съседи.   Велики четвъртък е голям празник и никой нищо не работи, нито жените – женска, нито мъжете – полска работа. За мъжете денят минава около воловете, колата, кошовете – стягат нещо, чистят или пък в градината кастрят (чистят) дръвчетата. Жените са заети изцяло вкъщи: боядисват червени яйца, месят и пекат обредните и другите хлябове за Великден, извършват обреди и обичаи, установени в древността и предавани във времето. Боядисването на яйцата е тържествено и се свързва със специални обреди. По принцип яйцето е магически атрибут и символ – с него се бае срещу уроки и почудване; отвръща се вода на заболяло дете или добитък; гадае се и се прониква в тайните на съдбата; правят се и се развалят магии, и прочие. Великденското червено яйце, в сравнение с обикновеното, има значително по-голяма целебна и магическа сила, като с него само се дава помощ, но не може да се нанася вреда, т.е. с него се лекува, развалят се магии, но не се правят. И макар че яйца се събират още от понеделник на Страстната неделя, най-ценни и почитани са снесените в четвъртък предобед, а най-вече – преди изгрев слънце. Тях ги отделят настрана, преброяват и ги измиват, стипцосват и ги боядисват първи. Другите яйца се подготвят и боядисват след тях. Преброяването е важно, понеже великденски червени яйца (перажки – в Западна България) се ядат до Спасовден, 40 дни. Предвижда се да стигнат за целия период – при това да има за всички от домочадието, за близки и роднини, гости, за друмници и пътници, защото на Великден и през следващата седмица (Светлата неделя),  който и да влезе в дома, не бива да го напуска без червено яйце – в противен случай късметът на къщата и плодородието на нивите ще си идат. При преброяването на яйцата присъстват всички домашни – деца, моми, булки, жени и момци. Стопанката брои и като стигне до 200, 300, пита: “Доста ли са, деца?” Отговарят й: “Още, мамо (или бабо), още.” А от момците или от мъжете някой добавя: “И за мене, мамо (бабо), тури още, та да има за оране (или за овцете)!” И домакинята притуря още. Така се продължава, докато домакинята не изрече: “Е, и това – па доста толко! Догодина, дай Боже, още толко!” – т.е. да се умножи вкъщи челядта, да има повече деца, че и повече яйца да се боядисват. Следва измиването на яйцата – с вода и пепел, като с кърпа се изчистват всички петна от тях, а после се изплакват отново в една или две води. Почистени, яйцата се потапят в котел с вода и стипца или в зелев сок (армеев), който е предпочитан, понеже багрилото се хваща по-добре. Така се варят. Червенето или багренето на яйцата се извършва от най-старата жена вкъщи, стопанката. Останалите жени в къщата, ако са млади, не се допускат дори да присъстват, а ако са по-възрастни, само помагат. Стопанката запалва свещ, прекръства се и казва: “Дай, Боже, догодина пак да срещаме червено яйце!”, т.е. всички от домочадието да дочакат, да посрещнат и следващия Великден. Тя се прекръства отново три пъти и подава свещта да я отнесат пред иконата, а сама сяда да черви яйцата. Започва с яйцата, снесени на Велики четвъртък, и започва с червената боя, а след това вече – и турунджиено (оранжево, портокалово), жълто, бледо (по-слабо жълто), зелено. Вратата на стаята е затворена, всички домашни са навън и не могат да влизат, докато стопанката боядисва яйцата. Чакайки, момите и булките изпълняват специална песен, разказваща за мома, залюбена и грабната от змей-горянин. Едва когато привърши с всички или поне с повече от половината от яйцата, стопанката отваря вратата и пуща домашните в помещението. Първото червено яйце се отделя, защото се използва в народната медицина и в обредите. С него стопанката потрива лицата на всички деца, моми, булки и ги благославя: “Да си бяла и червена като туй червено яйце (като тая перажка)!” – така те ще бъдат здрави през годината, предпазени от лоши очи и уроки, от лоша среща, от магии. Яйцето се пази в раклата при даровете на момата, за да светят, когато се погледнат. Стопанката раздава на момите и булките по едно червено яйце и всяка го носи в пазвата си до Великден, докато се изрече: “Христос възкресе!” – тогава го счупват и изяждат. Още преди изгрев на Велики четвъртък слагат две червени яйца в сито, постлано с ален плат, и ги оставят срещу изток – да ги види слънцето, щом изгрее. С тези червени яйца после изтриват (баят) децата по лицето, за да бъдат бели и червени. А вечерта отнасят в черква няколко яйца и ги поставят пред иконите, та да чуят 12-те евангелия. После скътват тези яйца за запойване. Занасят едно на нивата или лозето и го закопават в земята за берекет. Едно оставят пред иконата за през цялата година, до следващия Велики четвъртък. И когато се сложи новото червено яйце, старото се счупва – ако то е все още пълно, значи, пълна ще бъде къщата във всичко; ако е изкуфяло или увоняло, или червясало – предвещава лоши събития. На Велики четвъртък, като се привърши с червенето на яйцата, се замесва тестото. Замесването е ритуално и се нарича подновяване или подмладяване на кваса. Много рано, още в зори, всяка стопанка (баба) замесва малко тесто, но в него не слага от стария квас, а лековити треви и билки. Като омеси, тя оставя тестото на топло място, увито и покрито, докато то от само себе си вкисне и се надигне. Това – от само себе си вкиснато – тесто е новият или млад квас. Скътват го за лек през годината, а също и срещу магии. От него домашните не дават никому, за да не загубят богатството на дома си. От Велики четвъртък през всичките седем четвъртъка до Спасовден не се работи нито вкъщи, нито в полето, добитъкът не се впряга (за предпазване от градушка).    Разпети петък – денят, в който Иисус Христос е разпнат и положен в гроб, изсечен в скала (“тоя ден беше петък, и настъпваше вече събота”, казва светият евангелист Лука, 23:54). Денят поставя началото на 12-те петъка, в които народът спазва строги забрани, за да не бие градушка – нищо не се работи в полето; жена не влиза в стана, не тъче, не извършва никаква женска работа.



Гласувай:
0



Спечели и ти от своя блог!
1. sparhawk - много интересно
13.04.2009 12:01
не съм знаел колко обичаи имаме за тези празници.
цитирай
2. kuracpalac - Много поздрави...
13.04.2009 12:02
...и благодарности !
цитирай
3. tili - Както винаги -
13.04.2009 15:01
благодарности!
цитирай
4. tota - За Страстната седмица
13.04.2009 21:12
Поздрави за постинга! Благодаря ти, че сподели с нас какви са обичаите ни в навечерието на Великден!! Хубава вечер!
цитирай
5. kulinar - Благодаря ви за хубавите думи. Ж...
15.04.2009 11:42
Благодаря ви за хубавите думи. Желая ви светли празници и много радост в душите!
цитирай
6. анонимен - nana
01.04.2010 07:36
blagodarq veseli praznici
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kulinar
Категория: Хоби
Прочетен: 1264541
Постинги: 248
Коментари: 450
Гласове: 5204
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031